И друго,

от нещо време се старая да се държа любезно, понеже съм романтико-либерал в последно време. А тва пък е крайно нехарактерно за мен (дееееба и нааарциса).

Така примерно, вися на спирката на руски и чакам тролей, а пристига няква девойка и ми бута лист в ръцете - "вземете от нашата реклама".

Още тук обикновено отсвирвам, обаче не.

Зимам си листчето, гледам - направено на ръка, с рисунка отпред (перо и книга). Предполагам, че е или флайър за самиздат-творчество, или детска картичка.

Пак разминавам девойката с "чиба" и отварям да чета. Оказва се, че тва е религиозна брошура. Даже не и брошура. Та, чета как Господ ме обича и държи на мен, и трябва да търся светлината, и да живея, и да чета Библията.

1. още в началото вече да съм теглил маата на момето
2. мноо правописни грешки
3. обаче нищо не казвам, изчитам и си трая, шото не изглежда като няква сектантка (избръсната, изгладена, в нормални дрехи, вчесана, с некъв външен вид не на пустиняк като нормалните хора).

"Какво ще кажеш?"

И вместо да срежа, изцепих "Има много правописни грешки. И не казвай "реклама". Или нещо в тоя смисъл, не помня. Обаче любезен. Кво да кажа, всъщност. Можех и лекция да изнеса, че листчето е с еретичен характер, обаче девойката се яхна на автобуса за красното село. И некъв човек след нея - "наркоманка", нещо подобно, бе, тъпо парче градско, дето храни "ония".

Та, любезността в отношенията вътре в социума е вредно нещо, понякога. Еба ли го защо го пиша и тва.