Здравейте, скъпи приятели!
От доста време насам в редакцията на вашето любимо списание все повече затъваме в купчини писма, в които ни пишете колко много бихте искали да научите дали сте достатъчно истински за брутално яка дет метъл банда. Решихме, че е крайно време да се отзовем на вашата молба и написахме за вас този кратък тест. Надяваме се да ви е от полза!
Некропедофилски поздрави от сп. „Пчеличка”!
Страшно важно е да разбереш защо и колко искаш да си част от брутално яка дет метъл банда, както и дали въобще си достатъчно истински за това или си просто поредния скапан мухльо. Ето нашите насочващи въпроси:
1. Защо искам да съм част от брутално яка дет метъл банда?
а) Защото един странен приятел ми подари тениска на Cannibal Corpse.
b) Защото един странен приятел ми подари тениска на Cannibal Corpse, на която умрял мъж ближе вагината на умряла жена.
c) Защото един странен приятел ми подари тениска на Cannibal Corpse, на която умрял мъж ближе вагината на умряла жена и мисля, че това е брутално яко!
2. Доколко съм запознат с дет метъла?
a) Имам няколко mp3-ки на Sepultura на GSM-a. Ама старата Sepultura, истинската, а не с тая маймуна Derrick. Sepultura СА дет метъл, тъпако!
b) Имам 250GB отбран дет метъл на компа и всеки месец си купувам сп. „Пчеличка”.
c) Имам богата колекция от оригинални CD-та от ’85 г. насам, обиколил съм повечето дет метъл фестове из Европа през последните петнайсетина години и не, не съм на 13, скапан гей такъв!
3. Изброй три неща, които харесваш в дет метъла!
a) Швеция, In Flames и ABBA… Опа…
b) Швеция, адските гутурални ревове и Роси Кирилова.
c) Швеция, разложеният звук на китарите и представената в текстове житейска философия на Chris Barnes.
4. Какво си готов да се закълнеш, че си способен да направиш без да ти мигне окото и защо?
a) Да обиждам кучето си до смърт, за да му покажа аз на него!
b) Да нарисувам в тетрадката си как опъвам на задна прашка заколената от мен самия даскалица по математика (задължително под формата на комикс), за да си помислят съучениците ми колко болен мозък съм!
c) Да изнасиля умрялата си преди пет години баба сред купчини лайна, ‘щото ме кефи!
5. Какво ще обясниш, когато мама и татко научат за всичко това?
a) Олеле, не се бях замислил за това! Мама и тати вече никога няма да ми купят „Пчеличка”…
b) В момента измислям как да убедя наш’те, че не, синът им не е умопобъркан перверзник.
c) Всичко вече е уредено – баща ми зарових в задния двор, а майка ми е във фризера на пликчета.
Ако някъде си отговорил с a), значи не ставаш за брутално яка дет метъл банда и си шибан гей.
Ако някъде си отговорил с b), значи пак не ставаш за брутално яка дет метъл банда и си още по-шибан гей.
Ако си отговарял само с c), значи може и да успееш да се включиш в някоя банда и не си чак толкова шибан гей, но това ще е НАЙ-СКАПАНАТА ДЕТ МЕТЪЛ БАНДА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА,
мухльо!
Е, това е засега от нас, скъпи приятели! Надяваме се и този път да сме ви били полезни!
До нови срещи със списание „Пчеличка”!
14.06.09 г.
Желание
Бе, все забравям да ви споделя вече сигурно два месеца...
Качвам се аз на метрото, май на Сердика, и случайно сядам до някакво момиченце, както ще се разбере по-късно - първолаче.
И то, момиченцето, отворило букварче. Ама, както също ДОСТА ДОБРЕ се разбира по-късно, това, явно, е най-новия едишън букварче.
Та то, момиченцето, си чете. По едно време и аз се зачитам.
И какво чета - цяло стихотворение, на което помня само края:
Няма ли поне един химик
със чувствителен език,
който да направи лепилата
по-приятни за децата?!
Кратък размисъл...
Още размисъл...
А то, какво било - стихотворение, което се казва "Желание", и в което се говори за пощенски марки...
НАКЪДЕ?!, питам аз!
Качвам се аз на метрото, май на Сердика, и случайно сядам до някакво момиченце, както ще се разбере по-късно - първолаче.
И то, момиченцето, отворило букварче. Ама, както също ДОСТА ДОБРЕ се разбира по-късно, това, явно, е най-новия едишън букварче.
Та то, момиченцето, си чете. По едно време и аз се зачитам.
И какво чета - цяло стихотворение, на което помня само края:
Няма ли поне един химик
със чувствителен език,
който да направи лепилата
по-приятни за децата?!
Кратък размисъл...
Още размисъл...
А то, какво било - стихотворение, което се казва "Желание", и в което се говори за пощенски марки...
НАКЪДЕ?!, питам аз!
6.04.09 г.
1.04.09 г.
30.01.09 г.
Кашон
Най-хубавото е, че когато пишеш, думите са винаги ноар. Ноар е и усещането за шест часа и половина сутринта в софийски трамвай №5. Сивото наоколо извън си е достатъчно ноар и без допълнителни перцепции.
Вали приятно незабележимо, с изключението, че го прави и върху мен, съответно - ще се намокря. Гледам тъпо, нещо естествено, и отмятам спирки до Съдебната. Учудващо, сутрин е, денят е работен, а наоколо празните седалки твърдо отричат този факт, с малки изключения. Седя около втората врата, отляво, зяпам през прозореца без да виждам нещо конкретно. Унасям се, не съм спал много, а и такъв ми е навикът - в трамвая и метрото се чувствам странно спокойно. Някои от най-дългите си сутрини съм изкарал там. Което вече е само досадна подробност. Ретардация, както никой никога няма да отбележи.
Действието се развива на спирката на Руски, както по-късно отбелязвам. Там трябва да се е качила възрастна жена, влачейки голям кашон, пълен с хартия за вторични суровини, вързан прилежно с някаква сива връв и леко подгизнал. Толкова за описанието.
Всъщност, видях жената с кашона чак на Македония, когато реши да слезе. Вратите се отвориха нехарактерно рязко и шумно, а може би така ми се е сторило за пореден път (но съм сигурен, че понякога се отварят точно така само сутрин), и дъждът се вижда и чува по-ясно. Бабата тръгна да слиза, но кашонът явно беше тежък, а може и сама да си тежи, даже е по-вероятно. Не й помагам. Само гледам, винаги така правя. Не знам защо. Кашонът си е неин. Но гледам винаги и внимателно.
Вече почти долу, стъпила в локвата, трамваят решава да тръгне и вратата все така сутринно рязко се затваря и хваща ръката й, която все още се бори с тежкия кашон. Не че боли (знам, понеже и аз съм се заклещвал като малък, веднъж). Бабата даже не реагира. И аз не извиках на ватмана да отвори. Само гледам. Винаги.
След това я видях как се разплака. През малките овални стъкла на вратата. Чух я, викаше с толкова стари думи, че дори не можеш да ги наречеш обиди. И когато вратата се отвори, единственото, което направи, бе да смъкне кашона в локвата и разплакана да си продължи по пътя, докато все така тъпо я гледах от прозореца.
Съдебната - слизам. Ставаме, общо петте човека в трамвая. Навеждаме се, взимаме си тежките кашони, натъпкани с хартия за вторични суровини и слизаме бавно под дъжда. Никой на никого не обръща внимание, когато се препъваме в тъмните локви. Кашонът си е само твой и трябва да си го носиш.
Някои от най-дългите си сутрини съм изкарвал така. Тази ми отне повече от две години.
Вали приятно незабележимо, с изключението, че го прави и върху мен, съответно - ще се намокря. Гледам тъпо, нещо естествено, и отмятам спирки до Съдебната. Учудващо, сутрин е, денят е работен, а наоколо празните седалки твърдо отричат този факт, с малки изключения. Седя около втората врата, отляво, зяпам през прозореца без да виждам нещо конкретно. Унасям се, не съм спал много, а и такъв ми е навикът - в трамвая и метрото се чувствам странно спокойно. Някои от най-дългите си сутрини съм изкарал там. Което вече е само досадна подробност. Ретардация, както никой никога няма да отбележи.
Действието се развива на спирката на Руски, както по-късно отбелязвам. Там трябва да се е качила възрастна жена, влачейки голям кашон, пълен с хартия за вторични суровини, вързан прилежно с някаква сива връв и леко подгизнал. Толкова за описанието.
Всъщност, видях жената с кашона чак на Македония, когато реши да слезе. Вратите се отвориха нехарактерно рязко и шумно, а може би така ми се е сторило за пореден път (но съм сигурен, че понякога се отварят точно така само сутрин), и дъждът се вижда и чува по-ясно. Бабата тръгна да слиза, но кашонът явно беше тежък, а може и сама да си тежи, даже е по-вероятно. Не й помагам. Само гледам, винаги така правя. Не знам защо. Кашонът си е неин. Но гледам винаги и внимателно.
Вече почти долу, стъпила в локвата, трамваят решава да тръгне и вратата все така сутринно рязко се затваря и хваща ръката й, която все още се бори с тежкия кашон. Не че боли (знам, понеже и аз съм се заклещвал като малък, веднъж). Бабата даже не реагира. И аз не извиках на ватмана да отвори. Само гледам. Винаги.
След това я видях как се разплака. През малките овални стъкла на вратата. Чух я, викаше с толкова стари думи, че дори не можеш да ги наречеш обиди. И когато вратата се отвори, единственото, което направи, бе да смъкне кашона в локвата и разплакана да си продължи по пътя, докато все така тъпо я гледах от прозореца.
Съдебната - слизам. Ставаме, общо петте човека в трамвая. Навеждаме се, взимаме си тежките кашони, натъпкани с хартия за вторични суровини и слизаме бавно под дъжда. Никой на никого не обръща внимание, когато се препъваме в тъмните локви. Кашонът си е само твой и трябва да си го носиш.
Някои от най-дългите си сутрини съм изкарвал така. Тази ми отне повече от две години.
20.01.09 г.
Обичам науката
Настоящият материал е част от юбилейното издание на Университетска билиотека "Паноптикон на българската литература XIX - XXIв. Populi Imbecili et Historia Erectiae" 2009, редакторски колектив, София, p. 107 - 115
Всички случайни съвпадения в него са случайни съвпадения.
...
Ебет Емен като негативен творец
Ебет Емен... "Как позитивно се извисяват тези социалистически многогласия!" пише Ебет Емен в една от своите лирични поеми... Дори фактът, че позитивизма е начин на живот хвърля сянка върху твърдението, че капиталното екстраполиране на модернизма със сигурност води след себе си до плоскостно осмисляне на неадекватния виртуализъм. Разбира се, никой не счита, че никога Ебет Емен не се е сбогувал със изразните средства на псевдо-хаотизма. Винаги той е показвал своята скептичност към детерминизма!!! Да, винаги Ебет Емен е бил стилен автор, използващ корелационен псевдо-реализъм, за разлика от Вазов; Ебет Емен достига безпроблемно внушението, което желае да постигне. Често се среща мнението, че романтизмът може да се разглежда като кристализирала форма на билатерализъм. Никога ли не бива да се допуска съществуването на негативизъм в творчеството на Вазов?
1. Ебет Емен като най-образния автор на лирични произведения, познат на нашето поколение.
Проф. Н. Стоев счита, че пре-полу-епистемологичния псевдо-абстракционизъм е средство, характерно за творчеството на Иван Вазов. Разбира се Ебет Емен продължава традициите на ориентализма. Не, Ебет Емен е истински творец. Т. Иванова-Харланова казва: "Ебет Емен е истински автор, използващ статичен пост-плагиаризъм". Ние трябва да добавим: Ебет Емен е представител на билатерализма. Големият гений на образната изразност - Димчо Дебелянов - се проявява като характерен автор, използващ обобщен реализъм, работещ в рамките на романтизма. Колатералното оценяване на пост-реализма със сигурност води след себе си до плоскостно осъзнаване на интроспективния виртуализъм. Винаги в своите творби Ебет Емен е бил отрицателен автор, използващ езотеричен екзистенционализъм. Сравнявайки Ебет Емен с действителната адекватност в собствените му творби, можем да направим извода, че социалистическия билатерализъм е особена разновидност романтизъм. Но какво от това?! Противопоставяйки Ебет Емен на Димчо Дебелянов неизбежно проличава верността на твърдението, че една от базовите сили, придвижващи напред поемите на Ебет Емен е модернизма. Нима, допускайки, че докато Дебелянов се ползва от богата палитра от изразни средства в рамките на стохастичната детерминистичност, Ебет Емен възприема средствата на бихейвиористичния експресионизъм, трябва да оставим нещата така и да приемем, че Ебет Емен продължава традициите на сюрреализма? А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Ебет Емен вън от обичайната рамка на неговите собствени стихове? Н. Добрев твърди, че нереалистичната независимост дава признаци на приближаването на автора към модернизма. Сравнявайки поемите на Ебет Емен с изкуството на Дебелянов, неизбежно изпъкват особените различия в плагиаризма, разгледани от гледна точка на детерминистичната стохастичност. Не е истина, че боравенето със възможностите на поетичната чувственост е несъвместимо с адекватния билатерализъм. Кой не оценява безкрайните повторения в произведенията на Ебет Емен?! Вечният детерминизъм е гаранция за плагиаризъм, който от своя страна е гаранция за детерминизъм! Силата на Ебет Емен проличава в боравенето със възможностите на поетичната чувственост като метод за реализиране на необратимия експресионизъм в поемата.
2. Разглеждане на изкуството на Ебет Емен, в контекста на псевдо-авангардизма
Колкото и да се опитваме да достигнем Ебет Емен в лекотата, с която възприема причинно-следствения екзистенционализъм, дори не бихме се доближили до адекватния начин, по който ретроградния авангардизъм контрастира с авторовия пре-реализъм в поемите му. Да, боравенето със възможностите на стохастичната детерминистичност не е "позволено", ако можем да кажем така, съвместно с епистемологичния виртуализъм. Но какво от това? Не може да се трвърди, че утрешният ден започва от днес. Й. Орловски е на мнението, че хаотизма е особена разновидност експресионизъм. Щом детерминизма е тип билатерализъм, то нима Ебет Емен е представител на ориентализма?! Несъмнено адекватния детерминизъм може да се разглежда като форма на виртуализъм. Вечният модернизъм е гаранция за прагматизъм, който от своя страна е гаранция за модернизъм. А как биха изглеждали същите неща, ако разглеждаме Ебет Емен вън от най-често разглежданата рамка на неговите собствени разкази? Щом никога Ебет Емен не се е сбогувал със средствата на самомнителния билатерализъм, то творец е само този, който се показва като положителен автор, използващ позитивен абстракционизъм - Ебет Емен продължава традициите на хаотизма. Не може да се каже, че бъдещето на поезията е в модернизма. Какво следва от това? Сравнявайки поемитена Ебет Емен с творчеството на Дебелянов, неизбежно излизат на преден план разликите в полу-социалистическия реализъм на произведенията, разгледани от гледна точка на интроспективния реализъм.
3. Ебет Емен: характерен автор на оформени драми работещ в рамките на позитивизма
Боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е несъвместимо с съществения детерминизъм. Нима е възможно, при дотолкова отрицателен изблик да се счита, че докато Иван Вазов използва невероятна палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Ебет Емен използва изразните средства на позитивизма? Вечният хаотизъм довежда до появата на плагиаризъм, който от своя страна предизвиква появата на негативизъм! В своята гениална поема "Отмили и бели", Ебет Емен пише:
Кат' потайност неизбежна
Песъчинката изчезна
Нежността на баклавата
Равнината е брадата
Кат' мечтание прекрасно
Ти си толкова опасно
Ти си толкова шумяща
Като ягода летяща
Величествено! Величествено, нали? Да оценим откъс от незабравимата поема "Знойната смокиня и изумруденото мое електронно мое":
Как изчезна орача?
Аз забравено плача
Ти си тъй електронен
Ада крив е огромен
О, безкрайна маслина!
Ти, несбъдната зима...
Пиво, не, не умирай!
О, зрънце, не спирай!
Потресаващо използване на състрадателния пост-позитивизъм. Сравнявайки стиховете на Ебет Емен с поемите на Вазов, моментално се открояват различията в самомнителния негативизъм на поемите, разгледани от гледна точка на причинно-следствения виртуализъм. Колатералното разглеждане на авторовия екзистенционализъм очевидно не води до нищо. Добре - поезията е вид реализъм; защо тогава казват, че Ебет Емен е истински автор, използващ пост-пре-екстатично-ориентиран романтизъм? Би могло да се трвърди, че Ебет Емен е един характерен автор, използващ себеотрицателен романтизъм на течението на пост-експресионизма. Но какво от това? Една от основните сили, придвижващи напред изкуството на Ебет Емен е романтизма... Сравнявайки изкуството на Ебет Емен с това на Пол Верлен, моментално се открояват разликите в невъзможния псевдо-виртуализъм на поемите, разгледани от гледна точка на стохастичната детерминистичност. О, абстракционизма не съществува! Не винаги произведенията отговарят на полу-недействителната съпричастност на поета. Джон Бейнс е на мнението, че полу-самомнителния позитивизъм е начин на живот. Какво следва от това? Знаем, че една от базовите сили, задвижващи произведенията на Ебет Емен е пре-негативизма.
Сергей Павлинчук е на мнението, че утрешният ден започва от днес.
4. Заключение
Дори фактът, че утрешният ден започва от днес поставя под въпрос твърдението, че плоскостното разглеждане на псевдо-неадекватния плагиаризъм несъмнено довежда до капитално проектиране на детерминизма. К. Чуков смята, че Ебет Емен продължава традициите на позитивизма. Не, Ебет Емен продължава традициите на плагиаризма. Самият Мишел Фуко допуска, че определено ориентализма допуска разглеждане като един вид плагиаризъм. Защо Мишел Фуко казва: Ебет Емен е истински творец? И какво произтича от това? А как бихме се изразили, ако разглеждаме Ебет Емен вън от привичната рамка на неговите собствени трагедии? Л. К. Фичева казва, че никога Ебет Емен не се е разделял напълно със изразните средства на невъзможния модернизъм. Ние можем да допълним, че Ебет Емен остава ненадминат като представител на неадекватния епичен детерминизъм.
...
Поздрав за всички преподаватели по литература.
Всички случайни съвпадения в него са случайни съвпадения.
...
Ебет Емен като негативен творец
Ебет Емен... "Как позитивно се извисяват тези социалистически многогласия!" пише Ебет Емен в една от своите лирични поеми... Дори фактът, че позитивизма е начин на живот хвърля сянка върху твърдението, че капиталното екстраполиране на модернизма със сигурност води след себе си до плоскостно осмисляне на неадекватния виртуализъм. Разбира се, никой не счита, че никога Ебет Емен не се е сбогувал със изразните средства на псевдо-хаотизма. Винаги той е показвал своята скептичност към детерминизма!!! Да, винаги Ебет Емен е бил стилен автор, използващ корелационен псевдо-реализъм, за разлика от Вазов; Ебет Емен достига безпроблемно внушението, което желае да постигне. Често се среща мнението, че романтизмът може да се разглежда като кристализирала форма на билатерализъм. Никога ли не бива да се допуска съществуването на негативизъм в творчеството на Вазов?
1. Ебет Емен като най-образния автор на лирични произведения, познат на нашето поколение.
Проф. Н. Стоев счита, че пре-полу-епистемологичния псевдо-абстракционизъм е средство, характерно за творчеството на Иван Вазов. Разбира се Ебет Емен продължава традициите на ориентализма. Не, Ебет Емен е истински творец. Т. Иванова-Харланова казва: "Ебет Емен е истински автор, използващ статичен пост-плагиаризъм". Ние трябва да добавим: Ебет Емен е представител на билатерализма. Големият гений на образната изразност - Димчо Дебелянов - се проявява като характерен автор, използващ обобщен реализъм, работещ в рамките на романтизма. Колатералното оценяване на пост-реализма със сигурност води след себе си до плоскостно осъзнаване на интроспективния виртуализъм. Винаги в своите творби Ебет Емен е бил отрицателен автор, използващ езотеричен екзистенционализъм. Сравнявайки Ебет Емен с действителната адекватност в собствените му творби, можем да направим извода, че социалистическия билатерализъм е особена разновидност романтизъм. Но какво от това?! Противопоставяйки Ебет Емен на Димчо Дебелянов неизбежно проличава верността на твърдението, че една от базовите сили, придвижващи напред поемите на Ебет Емен е модернизма. Нима, допускайки, че докато Дебелянов се ползва от богата палитра от изразни средства в рамките на стохастичната детерминистичност, Ебет Емен възприема средствата на бихейвиористичния експресионизъм, трябва да оставим нещата така и да приемем, че Ебет Емен продължава традициите на сюрреализма? А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Ебет Емен вън от обичайната рамка на неговите собствени стихове? Н. Добрев твърди, че нереалистичната независимост дава признаци на приближаването на автора към модернизма. Сравнявайки поемите на Ебет Емен с изкуството на Дебелянов, неизбежно изпъкват особените различия в плагиаризма, разгледани от гледна точка на детерминистичната стохастичност. Не е истина, че боравенето със възможностите на поетичната чувственост е несъвместимо с адекватния билатерализъм. Кой не оценява безкрайните повторения в произведенията на Ебет Емен?! Вечният детерминизъм е гаранция за плагиаризъм, който от своя страна е гаранция за детерминизъм! Силата на Ебет Емен проличава в боравенето със възможностите на поетичната чувственост като метод за реализиране на необратимия експресионизъм в поемата.
2. Разглеждане на изкуството на Ебет Емен, в контекста на псевдо-авангардизма
Колкото и да се опитваме да достигнем Ебет Емен в лекотата, с която възприема причинно-следствения екзистенционализъм, дори не бихме се доближили до адекватния начин, по който ретроградния авангардизъм контрастира с авторовия пре-реализъм в поемите му. Да, боравенето със възможностите на стохастичната детерминистичност не е "позволено", ако можем да кажем така, съвместно с епистемологичния виртуализъм. Но какво от това? Не може да се трвърди, че утрешният ден започва от днес. Й. Орловски е на мнението, че хаотизма е особена разновидност експресионизъм. Щом детерминизма е тип билатерализъм, то нима Ебет Емен е представител на ориентализма?! Несъмнено адекватния детерминизъм може да се разглежда като форма на виртуализъм. Вечният модернизъм е гаранция за прагматизъм, който от своя страна е гаранция за модернизъм. А как биха изглеждали същите неща, ако разглеждаме Ебет Емен вън от най-често разглежданата рамка на неговите собствени разкази? Щом никога Ебет Емен не се е сбогувал със средствата на самомнителния билатерализъм, то творец е само този, който се показва като положителен автор, използващ позитивен абстракционизъм - Ебет Емен продължава традициите на хаотизма. Не може да се каже, че бъдещето на поезията е в модернизма. Какво следва от това? Сравнявайки поемитена Ебет Емен с творчеството на Дебелянов, неизбежно излизат на преден план разликите в полу-социалистическия реализъм на произведенията, разгледани от гледна точка на интроспективния реализъм.
3. Ебет Емен: характерен автор на оформени драми работещ в рамките на позитивизма
Боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е несъвместимо с съществения детерминизъм. Нима е възможно, при дотолкова отрицателен изблик да се счита, че докато Иван Вазов използва невероятна палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Ебет Емен използва изразните средства на позитивизма? Вечният хаотизъм довежда до появата на плагиаризъм, който от своя страна предизвиква появата на негативизъм! В своята гениална поема "Отмили и бели", Ебет Емен пише:
Кат' потайност неизбежна
Песъчинката изчезна
Нежността на баклавата
Равнината е брадата
Кат' мечтание прекрасно
Ти си толкова опасно
Ти си толкова шумяща
Като ягода летяща
Величествено! Величествено, нали? Да оценим откъс от незабравимата поема "Знойната смокиня и изумруденото мое електронно мое":
Как изчезна орача?
Аз забравено плача
Ти си тъй електронен
Ада крив е огромен
О, безкрайна маслина!
Ти, несбъдната зима...
Пиво, не, не умирай!
О, зрънце, не спирай!
Потресаващо използване на състрадателния пост-позитивизъм. Сравнявайки стиховете на Ебет Емен с поемите на Вазов, моментално се открояват различията в самомнителния негативизъм на поемите, разгледани от гледна точка на причинно-следствения виртуализъм. Колатералното разглеждане на авторовия екзистенционализъм очевидно не води до нищо. Добре - поезията е вид реализъм; защо тогава казват, че Ебет Емен е истински автор, използващ пост-пре-екстатично-ориентиран романтизъм? Би могло да се трвърди, че Ебет Емен е един характерен автор, използващ себеотрицателен романтизъм на течението на пост-експресионизма. Но какво от това? Една от основните сили, придвижващи напред изкуството на Ебет Емен е романтизма... Сравнявайки изкуството на Ебет Емен с това на Пол Верлен, моментално се открояват разликите в невъзможния псевдо-виртуализъм на поемите, разгледани от гледна точка на стохастичната детерминистичност. О, абстракционизма не съществува! Не винаги произведенията отговарят на полу-недействителната съпричастност на поета. Джон Бейнс е на мнението, че полу-самомнителния позитивизъм е начин на живот. Какво следва от това? Знаем, че една от базовите сили, задвижващи произведенията на Ебет Емен е пре-негативизма.
Сергей Павлинчук е на мнението, че утрешният ден започва от днес.
4. Заключение
Дори фактът, че утрешният ден започва от днес поставя под въпрос твърдението, че плоскостното разглеждане на псевдо-неадекватния плагиаризъм несъмнено довежда до капитално проектиране на детерминизма. К. Чуков смята, че Ебет Емен продължава традициите на позитивизма. Не, Ебет Емен продължава традициите на плагиаризма. Самият Мишел Фуко допуска, че определено ориентализма допуска разглеждане като един вид плагиаризъм. Защо Мишел Фуко казва: Ебет Емен е истински творец? И какво произтича от това? А как бихме се изразили, ако разглеждаме Ебет Емен вън от привичната рамка на неговите собствени трагедии? Л. К. Фичева казва, че никога Ебет Емен не се е разделял напълно със изразните средства на невъзможния модернизъм. Ние можем да допълним, че Ебет Емен остава ненадминат като представител на неадекватния епичен детерминизъм.
...
Поздрав за всички преподаватели по литература.
Соц. дейност и осъзнатост
Петиция.
За изборите.
Не й е тук мястото, май, ама няма значение. Важно е да се демонстрира поведение и поза.
http://bgpetition.com/izbori_2009_v_edin_den/index.html
Тва е петицията. Сливане на изборите. Спестяване на 20 млн. Ограничаване на туристически вот. Яки пички за без пари и концерти на планета.
Само благини, еин вид.
Мое и някой да се излъже да подпише. Не че има значение.
За изборите.
Не й е тук мястото, май, ама няма значение. Важно е да се демонстрира поведение и поза.
http://bgpetition.com/izbori_2009_v_edin_den/index.html
Тва е петицията. Сливане на изборите. Спестяване на 20 млн. Ограничаване на туристически вот. Яки пички за без пари и концерти на планета.
Само благини, еин вид.
Мое и някой да се излъже да подпише. Не че има значение.
За пишките и хората
Втори път сядам да го пиша поста.
Защо -
не щото съм театровед и драматург, а щото
нещо постоянно ми затъква гърлото, като си помисля за последните дни.
И имам усещането, че това нещо е един могъщ обилно еректирал фалос.
Защо.
Така или иначе - на фронта няма нищо ново. Етишопия е мирна и студът поотпусна.
Тук-там имаше кръв и лимфа на жълт павиран фон.
Един човечец даже поумря. Не признаха, че е убит по време на протестите.
Някви митинги се праят. Ама само гамени ходят - да се бият с полицаите, шото нямат друга работа. Ненормална работа. Кой нормален ще отиде да протестира. Че и пред парламента. Че и ще тръгне да се бие. Че и с полицаите. Че и щото му е писнало да му порят гъза като поредната чалга вулва с влагалище като комин на шибаното кремиковци, дето вече и то не работи и протестира накуп с наглите провокатори.
А на следващия ден и куките се строяват да искат готини кубинки и бандажи от кевлар да им греят на топките през зимата и да не ги отнасят вразите на реда. Със снежни топки.
Няква опозиция сметна, че не е необходимо да прави нова 97ма.
...
И така. Останалите разминахме с някой шут, щит, бягане, затваряне на вратите на университета и проверки като в каторга. Нищо особено.
Не че съм герой. Не присъствам редовно на всеки протест. Даже на първия бях за малко и не в мелето.
...
И все пак - нямам думи, с които да изразя колко много искам да осъществя полов контакт с майките ви.
...
В последно време единственият ми повод за гордост е, че 1/32 (или нещо подобно) от мен не е българска.
...
И така. Празни приказки. Не става от мен гражданин.
Защо -
не щото съм театровед и драматург, а щото
нещо постоянно ми затъква гърлото, като си помисля за последните дни.
И имам усещането, че това нещо е един могъщ обилно еректирал фалос.
Защо.
Така или иначе - на фронта няма нищо ново. Етишопия е мирна и студът поотпусна.
Тук-там имаше кръв и лимфа на жълт павиран фон.
Един човечец даже поумря. Не признаха, че е убит по време на протестите.
Някви митинги се праят. Ама само гамени ходят - да се бият с полицаите, шото нямат друга работа. Ненормална работа. Кой нормален ще отиде да протестира. Че и пред парламента. Че и ще тръгне да се бие. Че и с полицаите. Че и щото му е писнало да му порят гъза като поредната чалга вулва с влагалище като комин на шибаното кремиковци, дето вече и то не работи и протестира накуп с наглите провокатори.
А на следващия ден и куките се строяват да искат готини кубинки и бандажи от кевлар да им греят на топките през зимата и да не ги отнасят вразите на реда. Със снежни топки.
Няква опозиция сметна, че не е необходимо да прави нова 97ма.
...
И така. Останалите разминахме с някой шут, щит, бягане, затваряне на вратите на университета и проверки като в каторга. Нищо особено.
Не че съм герой. Не присъствам редовно на всеки протест. Даже на първия бях за малко и не в мелето.
...
И все пак - нямам думи, с които да изразя колко много искам да осъществя полов контакт с майките ви.
...
В последно време единственият ми повод за гордост е, че 1/32 (или нещо подобно) от мен не е българска.
...
И така. Празни приказки. Не става от мен гражданин.
16.01.09 г.
Фрост резистънс скиллс билдинг
„Пингвините и якутите са по-зле от нас", четох наскоро във вестника. Плах опит за успокоение, явно. Еми то и синьозелените водорасли са по-зле от нас, ама на тях не им се налага да стават дълго преди кокошките да го сторят при минус-безкрайност градуса. Затова аз никак не съм спокоен, ами размишлявам как да импруувнем, да дивелъпнеме, един вид, зимната част от краткото си битие. Ето няколко съвета, които може да ви помогнат да спасите крайниците си от пълно гангренясване, стотни преди да чуете бръмченето на хирургическия трион.
1. Сънят преди ставането и излизането.
Спете на студено. Или по-коректно казано - хладко, не колкото навън, защото рискувате да обречете мисията по сутрешното си излизане на пълен крах още преди да е започнала. Та, спете на студено, защото когато отвиете топлия юрган, мятате крехките си телеса директно в прегръдките на мраза, който ще го подготви за изпитанието навън. Освен това ще се оправите бързо и стегнато, може би имайки време за още малко сън.
2. Сутрешна хигиена
Избягвайте топлата вода! Топлата вода е враг на борбения, излизащ рано сутрин работник, защото изнежва грубото му тяло, правейки го вулнерабилно на легионите вируси, бактерии и друга вредна гад. Търсете зимни бани по морски брегове, планински потоци, ледници и глетчери, които, дет' се вика, ще калят вашия организъм да бъде здрав и бодър като сибирски зубър. Е, може би малко по-бодър точно от зубър.
3. Обличане
След като сте се измили, е време да се облечете подходящо за дългите странствания сред безбрежните простори на Мрак’н’Мраз. Изпитана технология е да оставите пижамата си облечена, върху нея да сложите домашните си дрехи, върху тях - дрехите за излизане, а на краката си да сложите поне три чифта чорапи, единият от които да е хавлиен, напоен с мас и сол. Ползите от този метод са многобройни. На първо място, той предоставя растяща в геометрична прогресия отвътре навън протекция срещу нифлхаймския студ. На второ, когато се приберете (дай Боже всекиму), сваляте дрехите за навън и си оставате по домашни дрехи. Като залягате, сваляте домашните дрехи и лягате да спите директно с пижама - практично и удобно. Допълнително, при пропускане на две-три къпания, можете да изградите естествена резистенция на организма ви към всякакви вредни гадини от вируси, през ектопаразити, та чак до жени.
4. Закуска
Нахранете се обилно и консумирайте правилните за случая храни. Незаменими в зимните сутрини са животинските мазнини под формата на мас на филия с малко сол и леко претоплени, консервирани пръжки. Също така ценни са и тежките домашни гозби, характерни за българската трапеза през зимните дни - зелеви сърми, бобена чорбица, пълнени пиперки и т.н. Комбинация от изброените плюс чаша горещ шоколад или кафе е ултимативната закуска в ледната работна утрин. Не е за подценяване и факта, че порция кисело зеле и/или боб би могла да ви осигури приятната и, преди всичко, полезна топлина на напрегнато за излизане разстройство.
5. Подготовка за път
Общо погледнато, подготовката за излизане при вече изложените свръхчовешки метеорологични условия е добре да се изпълнява на две нива:
- психологическа - не мислете за студа. Мислете за, да речем, мъжки член. Той е топъл и ви очаква, ако не се справите сносно с излизането и прибирането си.
- физическа – в описаното до момента голяма част от тази подготовка вече е завършена. Остава да стегнете багажа си за из път и да избере подходящата връхна дреха и обувки.
По отношение на връхната дреха, овчарски ямурлук, меча или моржова кожа (с мазнините) са винаги отличен избор. Въпреки относителното стилово несъответствие, черна ушанка с червена петолъчка пък е доказано добро средство за предпазване на черепната кутия от напукване и проникване на северни ветрове. За ръцете си не се съгласявайте на нищо по-малко от двупръсти кожени (моржова кожа, разбира се) ръкавици с тройна подплата, а за краката – моят съвет е апрески, най-косматите, които намерите (от северна лисица, вероятно), екипирани със снегоходки (или поне ракети за тенис).
Багажът ви да бъде грижливо подбран и опакован. В него задължително трябва да присъстват пясък (ако закъсате върху лед), аптечка за първа помощ (аспирин, сироп за кашлица – мукосолван, ефизол и две-три лепенки, другото са лигавщини), буренце гроздова усуканица (санбернарите отдавна занемариха рома като неефективен), сигнални ракети, огниво/кибрит, палатка, спален чувал и една талпа. Талпата е просто за всеки случай.
6. Приятен път!
Сега вече сутрешното ви излизане може да бъде по-спокойно и сигурно! Ако някой ви каже, че изглеждате като ескимос-тарзан, че сте запречили вратата с багажа си и воните на боб чорба и пот, не му обръщайте внимание – той просто е безотговорен към живота си и очаква същото от другите.
1. Сънят преди ставането и излизането.
Спете на студено. Или по-коректно казано - хладко, не колкото навън, защото рискувате да обречете мисията по сутрешното си излизане на пълен крах още преди да е започнала. Та, спете на студено, защото когато отвиете топлия юрган, мятате крехките си телеса директно в прегръдките на мраза, който ще го подготви за изпитанието навън. Освен това ще се оправите бързо и стегнато, може би имайки време за още малко сън.
2. Сутрешна хигиена
Избягвайте топлата вода! Топлата вода е враг на борбения, излизащ рано сутрин работник, защото изнежва грубото му тяло, правейки го вулнерабилно на легионите вируси, бактерии и друга вредна гад. Търсете зимни бани по морски брегове, планински потоци, ледници и глетчери, които, дет' се вика, ще калят вашия организъм да бъде здрав и бодър като сибирски зубър. Е, може би малко по-бодър точно от зубър.
3. Обличане
След като сте се измили, е време да се облечете подходящо за дългите странствания сред безбрежните простори на Мрак’н’Мраз. Изпитана технология е да оставите пижамата си облечена, върху нея да сложите домашните си дрехи, върху тях - дрехите за излизане, а на краката си да сложите поне три чифта чорапи, единият от които да е хавлиен, напоен с мас и сол. Ползите от този метод са многобройни. На първо място, той предоставя растяща в геометрична прогресия отвътре навън протекция срещу нифлхаймския студ. На второ, когато се приберете (дай Боже всекиму), сваляте дрехите за навън и си оставате по домашни дрехи. Като залягате, сваляте домашните дрехи и лягате да спите директно с пижама - практично и удобно. Допълнително, при пропускане на две-три къпания, можете да изградите естествена резистенция на организма ви към всякакви вредни гадини от вируси, през ектопаразити, та чак до жени.
4. Закуска
Нахранете се обилно и консумирайте правилните за случая храни. Незаменими в зимните сутрини са животинските мазнини под формата на мас на филия с малко сол и леко претоплени, консервирани пръжки. Също така ценни са и тежките домашни гозби, характерни за българската трапеза през зимните дни - зелеви сърми, бобена чорбица, пълнени пиперки и т.н. Комбинация от изброените плюс чаша горещ шоколад или кафе е ултимативната закуска в ледната работна утрин. Не е за подценяване и факта, че порция кисело зеле и/или боб би могла да ви осигури приятната и, преди всичко, полезна топлина на напрегнато за излизане разстройство.
5. Подготовка за път
Общо погледнато, подготовката за излизане при вече изложените свръхчовешки метеорологични условия е добре да се изпълнява на две нива:
- психологическа - не мислете за студа. Мислете за, да речем, мъжки член. Той е топъл и ви очаква, ако не се справите сносно с излизането и прибирането си.
- физическа – в описаното до момента голяма част от тази подготовка вече е завършена. Остава да стегнете багажа си за из път и да избере подходящата връхна дреха и обувки.
По отношение на връхната дреха, овчарски ямурлук, меча или моржова кожа (с мазнините) са винаги отличен избор. Въпреки относителното стилово несъответствие, черна ушанка с червена петолъчка пък е доказано добро средство за предпазване на черепната кутия от напукване и проникване на северни ветрове. За ръцете си не се съгласявайте на нищо по-малко от двупръсти кожени (моржова кожа, разбира се) ръкавици с тройна подплата, а за краката – моят съвет е апрески, най-косматите, които намерите (от северна лисица, вероятно), екипирани със снегоходки (или поне ракети за тенис).
Багажът ви да бъде грижливо подбран и опакован. В него задължително трябва да присъстват пясък (ако закъсате върху лед), аптечка за първа помощ (аспирин, сироп за кашлица – мукосолван, ефизол и две-три лепенки, другото са лигавщини), буренце гроздова усуканица (санбернарите отдавна занемариха рома като неефективен), сигнални ракети, огниво/кибрит, палатка, спален чувал и една талпа. Талпата е просто за всеки случай.
6. Приятен път!
Сега вече сутрешното ви излизане може да бъде по-спокойно и сигурно! Ако някой ви каже, че изглеждате като ескимос-тарзан, че сте запречили вратата с багажа си и воните на боб чорба и пот, не му обръщайте внимание – той просто е безотговорен към живота си и очаква същото от другите.
10.01.09 г.
2.01.09 г.
Stupid Americans
(заглавието е линк)
Блажени невежите, казва Библията. Също и правителството на САЩ. То мисли за своите граждани, видно е.
Натъпкани с наситени мастни киселини до капака на черепните си кутии, бедните янки си нямат понятие за света извън пътя от дивана до копанята, нито за Вселената, излизаща от рамките на телевизора в хола. Откъде тогава да знаят, че Иран не се намира на територията на Австралия? Че триъгълника, изумително, има три страни? Че земята е кръгла, противно на очакванията на... на... онзи бе, дето откри... ъ, континтента, да. Както и да е.
Или поне това показва видеото. Както и още редица, сторени от същото мъдро австралийско предаване. Само дето това предаване не е първото, намекващо ни за тази чудна тенденция...
(Помня проучване сред ученици 5-9 клас в САЩ отпреди две години, според което децата мислят, че Хитлер е търговец на оръжие, а страната им е с поне 6 века история)
...която май упорито започва да се разпростира извън географските ширини на САЩ...
Взимайки предвид, че сме над неща като световно господство, какво знаем за нас си?
Априлско въстание
22ри септември
Още се ядва, ама докъде ще стигне?
Очаквайте:
На 5.01.2020г.
видеото с анкета на тема: "Ъг, уг-гагагагаъъъъъъъргх!"
Блажени невежите, казва Библията. Също и правителството на САЩ. То мисли за своите граждани, видно е.
Натъпкани с наситени мастни киселини до капака на черепните си кутии, бедните янки си нямат понятие за света извън пътя от дивана до копанята, нито за Вселената, излизаща от рамките на телевизора в хола. Откъде тогава да знаят, че Иран не се намира на територията на Австралия? Че триъгълника, изумително, има три страни? Че земята е кръгла, противно на очакванията на... на... онзи бе, дето откри... ъ, континтента, да. Както и да е.
Или поне това показва видеото. Както и още редица, сторени от същото мъдро австралийско предаване. Само дето това предаване не е първото, намекващо ни за тази чудна тенденция...
(Помня проучване сред ученици 5-9 клас в САЩ отпреди две години, според което децата мислят, че Хитлер е търговец на оръжие, а страната им е с поне 6 века история)
...която май упорито започва да се разпростира извън географските ширини на САЩ...
Взимайки предвид, че сме над неща като световно господство, какво знаем за нас си?
Априлско въстание
22ри септември
Още се ядва, ама докъде ще стигне?
Очаквайте:
На 5.01.2020г.
видеото с анкета на тема: "Ъг, уг-гагагагаъъъъъъъргх!"
И друго,
от нещо време се старая да се държа любезно, понеже съм романтико-либерал в последно време. А тва пък е крайно нехарактерно за мен (дееееба и нааарциса).
Така примерно, вися на спирката на руски и чакам тролей, а пристига няква девойка и ми бута лист в ръцете - "вземете от нашата реклама".
Още тук обикновено отсвирвам, обаче не.
Зимам си листчето, гледам - направено на ръка, с рисунка отпред (перо и книга). Предполагам, че е или флайър за самиздат-творчество, или детска картичка.
Пак разминавам девойката с "чиба" и отварям да чета. Оказва се, че тва е религиозна брошура. Даже не и брошура. Та, чета как Господ ме обича и държи на мен, и трябва да търся светлината, и да живея, и да чета Библията.
1. още в началото вече да съм теглил маата на момето
2. мноо правописни грешки
3. обаче нищо не казвам, изчитам и си трая, шото не изглежда като няква сектантка (избръсната, изгладена, в нормални дрехи, вчесана, с некъв външен вид не на пустиняк като нормалните хора).
"Какво ще кажеш?"
И вместо да срежа, изцепих "Има много правописни грешки. И не казвай "реклама". Или нещо в тоя смисъл, не помня. Обаче любезен. Кво да кажа, всъщност. Можех и лекция да изнеса, че листчето е с еретичен характер, обаче девойката се яхна на автобуса за красното село. И некъв човек след нея - "наркоманка", нещо подобно, бе, тъпо парче градско, дето храни "ония".
Та, любезността в отношенията вътре в социума е вредно нещо, понякога. Еба ли го защо го пиша и тва.
от нещо време се старая да се държа любезно, понеже съм романтико-либерал в последно време. А тва пък е крайно нехарактерно за мен (дееееба и нааарциса).
Така примерно, вися на спирката на руски и чакам тролей, а пристига няква девойка и ми бута лист в ръцете - "вземете от нашата реклама".
Още тук обикновено отсвирвам, обаче не.
Зимам си листчето, гледам - направено на ръка, с рисунка отпред (перо и книга). Предполагам, че е или флайър за самиздат-творчество, или детска картичка.
Пак разминавам девойката с "чиба" и отварям да чета. Оказва се, че тва е религиозна брошура. Даже не и брошура. Та, чета как Господ ме обича и държи на мен, и трябва да търся светлината, и да живея, и да чета Библията.
1. още в началото вече да съм теглил маата на момето
2. мноо правописни грешки
3. обаче нищо не казвам, изчитам и си трая, шото не изглежда като няква сектантка (избръсната, изгладена, в нормални дрехи, вчесана, с некъв външен вид не на пустиняк като нормалните хора).
"Какво ще кажеш?"
И вместо да срежа, изцепих "Има много правописни грешки. И не казвай "реклама". Или нещо в тоя смисъл, не помня. Обаче любезен. Кво да кажа, всъщност. Можех и лекция да изнеса, че листчето е с еретичен характер, обаче девойката се яхна на автобуса за красното село. И некъв човек след нея - "наркоманка", нещо подобно, бе, тъпо парче градско, дето храни "ония".
Та, любезността в отношенията вътре в социума е вредно нещо, понякога. Еба ли го защо го пиша и тва.
?
Ебати колко странно.
Поне да бяха единични случаи, а не постоянно да се случва наоколо - пристига някъв човечец и ме пита "таа китара (примерно) за (една хилядарка, примерно) стаа ли?".
Примерно тва. Или некви слушалки, или няква друга глупост.
Точка първа, не знам, ебати. Точка втора - отивай я пробвай.
Не в тва е дилемата.
Обаче ми е чудно защо хората продължават да дават (500 леа, примерно) за некъв айпод и после да го пускат в слушалки за (20 леа, примерно). Е ок, ама ше звучи кофти. Примерно. Вместо тва си купи за (200 леа, примерно) некъв не-айпод и за още (150, примерно) ени хубави слушалки.
Хем ше скъташ жълтиците, хем няма да ти бучат ушите. И може да почнеш да чуваш за кво се свири в таа песен, примерно.
И тва е. Не бъдете мрамор между ушите, защото е вредно. И цистита нова година.
Поне да бяха единични случаи, а не постоянно да се случва наоколо - пристига някъв човечец и ме пита "таа китара (примерно) за (една хилядарка, примерно) стаа ли?".
Примерно тва. Или некви слушалки, или няква друга глупост.
Точка първа, не знам, ебати. Точка втора - отивай я пробвай.
Не в тва е дилемата.
Обаче ми е чудно защо хората продължават да дават (500 леа, примерно) за некъв айпод и после да го пускат в слушалки за (20 леа, примерно). Е ок, ама ше звучи кофти. Примерно. Вместо тва си купи за (200 леа, примерно) некъв не-айпод и за още (150, примерно) ени хубави слушалки.
Хем ше скъташ жълтиците, хем няма да ти бучат ушите. И може да почнеш да чуваш за кво се свири в таа песен, примерно.
И тва е. Не бъдете мрамор между ушите, защото е вредно. И цистита нова година.
30.12.08 г.
Семантика на думата "спрънджа"
Случайно се натъкнах на оживени спорове из нашенското Интернет пространство относно думата "спрънджа". "Спрънджа" - как звучно и хубаво отеква този бисер на родната реч омайна, сладка! Но какво значи то?
- Според Carnosum, потребител от сайта E-banie.net, "спрънджа" е, цитирам, "нарицателно за дълбокотрътлеста смърдуха".
- Съдейки по думите на lehus86, потребител във форумите на bullforum.com, "спрънджа" е сред най-смешните български думи, редом с глаголите "накокърджил" и "начубръствам" и съществителните "мандрамуняк" и "еераз", за които ще стане въпрос друг път.
- Широко разпространено е схващането, че "спрънджа" се отнася до отделянето на газове или т.нар. "пърдене". Някои източници обаче акцентират върху значимостта на факта, че "спрънджа" не би могло да е глагол, синоним на "пърдя", а по-скоро съществително, означаващо миризмата на отделените газове, по народному "пръдня".
- "Спрънджа" елементи откриваме също в сънищата на потребителя X, споделил нощните си преживявания в сайта izpovet.com: "...Отключих вратата,и точно когато си мислех,че съм се спасил от лоената топка,се подхлъзнах и паднах.Изведнъж усетих някаква ужасна мирзима,нещо средно между спарени ташаци и спрънджа-прасето бе пристигнало.В същия момент то се хвърли върху мен,и аз се събудих..."
- m8ball.niksoft.info, сайт, отговарящ на всевъзможни въпроси от страна на потребителите си чрез топка оракул, запитан "Добри, мамата има ли спрънджа на главата?" отговаря "Концентрирай се и питай пак!", а след корекция на въпроса, топката се поправя с "Много съмнително".
- Множество врачанци припознават думата "спрънджа" като произлизаща от техния край.
- neolok.bg, сайт, тълкуващ значенията на "нови български" думи, твърди, че "спрънджа" се отнася до, цитирам, "миризлив, недодялан, пръдлив (човек)".
- Според Carnosum, потребител от сайта E-banie.net, "спрънджа" е, цитирам, "нарицателно за дълбокотрътлеста смърдуха".
- Съдейки по думите на lehus86, потребител във форумите на bullforum.com, "спрънджа" е сред най-смешните български думи, редом с глаголите "накокърджил" и "начубръствам" и съществителните "мандрамуняк" и "еераз", за които ще стане въпрос друг път.
- Широко разпространено е схващането, че "спрънджа" се отнася до отделянето на газове или т.нар. "пърдене". Някои източници обаче акцентират върху значимостта на факта, че "спрънджа" не би могло да е глагол, синоним на "пърдя", а по-скоро съществително, означаващо миризмата на отделените газове, по народному "пръдня".
- "Спрънджа" елементи откриваме също в сънищата на потребителя X, споделил нощните си преживявания в сайта izpovet.com: "...Отключих вратата,и точно когато си мислех,че съм се спасил от лоената топка,се подхлъзнах и паднах.Изведнъж усетих някаква ужасна мирзима,нещо средно между спарени ташаци и спрънджа-прасето бе пристигнало.В същия момент то се хвърли върху мен,и аз се събудих..."
- m8ball.niksoft.info, сайт, отговарящ на всевъзможни въпроси от страна на потребителите си чрез топка оракул, запитан "Добри, мамата има ли спрънджа на главата?" отговаря "Концентрирай се и питай пак!", а след корекция на въпроса, топката се поправя с "Много съмнително".
- Множество врачанци припознават думата "спрънджа" като произлизаща от техния край.
- neolok.bg, сайт, тълкуващ значенията на "нови български" думи, твърди, че "спрънджа" се отнася до, цитирам, "миризлив, недодялан, пръдлив (човек)".
Абонамент за:
Публикации (Atom)