Желание

Бе, все забравям да ви споделя вече сигурно два месеца...

Качвам се аз на метрото, май на Сердика, и случайно сядам до някакво момиченце, както ще се разбере по-късно - първолаче.
И то, момиченцето, отворило букварче. Ама, както също ДОСТА ДОБРЕ се разбира по-късно, това, явно, е най-новия едишън букварче.
Та то, момиченцето, си чете. По едно време и аз се зачитам.
И какво чета - цяло стихотворение, на което помня само края:

Няма ли поне един химик
със чувствителен език,
който да направи лепилата
по-приятни за децата?!



Кратък размисъл...



Още размисъл...




А то, какво било - стихотворение, което се казва "Желание", и в което се говори за пощенски марки...

НАКЪДЕ?!, питам аз!