За пишките и хората

Втори път сядам да го пиша поста.
Защо -

не щото съм театровед и драматург, а щото
нещо постоянно ми затъква гърлото, като си помисля за последните дни.
И имам усещането, че това нещо е един могъщ обилно еректирал фалос.

Защо.
Така или иначе - на фронта няма нищо ново. Етишопия е мирна и студът поотпусна.

Тук-там имаше кръв и лимфа на жълт павиран фон.
Един човечец даже поумря. Не признаха, че е убит по време на протестите.
Някви митинги се праят. Ама само гамени ходят - да се бият с полицаите, шото нямат друга работа. Ненормална работа. Кой нормален ще отиде да протестира. Че и пред парламента. Че и ще тръгне да се бие. Че и с полицаите. Че и щото му е писнало да му порят гъза като поредната чалга вулва с влагалище като комин на шибаното кремиковци, дето вече и то не работи и протестира накуп с наглите провокатори.

А на следващия ден и куките се строяват да искат готини кубинки и бандажи от кевлар да им греят на топките през зимата и да не ги отнасят вразите на реда. Със снежни топки.

Няква опозиция сметна, че не е необходимо да прави нова 97ма.
...

И така. Останалите разминахме с някой шут, щит, бягане, затваряне на вратите на университета и проверки като в каторга. Нищо особено.
Не че съм герой. Не присъствам редовно на всеки протест. Даже на първия бях за малко и не в мелето.
...

И все пак - нямам думи, с които да изразя колко много искам да осъществя полов контакт с майките ви.
...

В последно време единственият ми повод за гордост е, че 1/32 (или нещо подобно) от мен не е българска.
...

И така. Празни приказки. Не става от мен гражданин.